Да виждаш детството си осакатено
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
1 август 2022 година
Август в Харкив стартира с няколко гърмежа в кв. Салтовка. Бяха в прилежащия микрорайон.
По това време разхождах Хектор. Кучето приклекна и уплашено хукна към нашия блок.
След една минута ми се обади Лена.
– Аня, това е при нас! В моя двор!
Лена живее в елементарен девететажен блок, от военните стратегически обекти покрай тях са единствено магазин за хранителни артикули и аптека.
На балкона на Лена е „ дохвърчало “ парче метал, огромно колкото круша. Тя сподели: „ Ще го запазя за спомен “.
В нейния вход са откъртени прозорци и порти, от няколко жилището са паднали климатиците от външната им страна, в двора парчета от снарядите са развалили коли.
Вече има и публична информация. Стреляли са от реактивната система „ Ураган “, единият снаряд с тегло 280 кг е улучил автобусната спирка, другият е паднал в двора на жилищния блок.
Ранени са двама: 30-годишен мъж и дъртак на 72 години, който след няколко часа е умрял в болничното заведение.
Здравей, август.
П.П. В болничното поделение, където лекуват мама, лежат заболели след тежки инсулти, някои са парализирани. Но и те трепват от мощните взривове…
3 август 2022 година
Мама не разграничава картинки с домат и вилица. И изобщо не желае да играе тези игри с лекаря от рехабилитацията.
Докторът споделя: „ Не схваща речта, когато се обръщаш към нея “. А аз демонстрирам на мама детската си фотография в телефона и запитвам: „ Кое е това момиче “ Мама се усмихва: „ И-и-о… “
– Ето, и вас не ви позна, въздиша лекарката. – Та нали вие сте Аня.
Позна ме, и още по какъв начин! Просто тя се пробва да каже „ Си-си-фо-фо-вна “. Това е детският ми прякор. Като напълно дребна не можех да произнеса бащиното си име и вместо „ Иосифовна “ споделях „ Сисифофовна “. Тя го помни!
И аз помня. Помня по какъв начин родителите ми учеха с мен буквата „ р “. Не можех да я изговарям до пет годинки.
Вкъщи непрекъснато звучеше скоропоговорката „ ехал грека через реку… ".
И не щеш ли един път се връщаме с мама от магазина и внезапно – точно внезапно, аз споделям: „ Тр-р-рактор-р-р “.
Помня, какъв брой се радваше мама, по какъв начин бързахме да се приберем, да се похвалим на баща. Как през цялата вечер аз на всеослушание изброявах всички познати думи с буквата „ р “: „ р-риба “, „ р-рак “, „ р-роза! “…
А родителите ми ме приветстваха.
Дори си спомням от кой тъкмо магазин се връщахме тогава. Днес го видях. По-точно половината от него, останала след съветската ракета.
Да знаете колко боли – да виждаш своето детство, своят град толкоз осакатени.
П.П. Днес се разсъниха съгласно разписанието. Четири сутринта, две ракети С-300. Едната е „ кацнала “ в двора на Наташка. Пострадали са покривите и колите. Но всички са живи. Да чукаме на дърво.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
1 август 2022 година
Август в Харкив стартира с няколко гърмежа в кв. Салтовка. Бяха в прилежащия микрорайон.
По това време разхождах Хектор. Кучето приклекна и уплашено хукна към нашия блок.
След една минута ми се обади Лена.
– Аня, това е при нас! В моя двор!
Лена живее в елементарен девететажен блок, от военните стратегически обекти покрай тях са единствено магазин за хранителни артикули и аптека.
На балкона на Лена е „ дохвърчало “ парче метал, огромно колкото круша. Тя сподели: „ Ще го запазя за спомен “.
В нейния вход са откъртени прозорци и порти, от няколко жилището са паднали климатиците от външната им страна, в двора парчета от снарядите са развалили коли.
Вече има и публична информация. Стреляли са от реактивната система „ Ураган “, единият снаряд с тегло 280 кг е улучил автобусната спирка, другият е паднал в двора на жилищния блок.
Ранени са двама: 30-годишен мъж и дъртак на 72 години, който след няколко часа е умрял в болничното заведение.
Здравей, август.
П.П. В болничното поделение, където лекуват мама, лежат заболели след тежки инсулти, някои са парализирани. Но и те трепват от мощните взривове…
3 август 2022 година
Мама не разграничава картинки с домат и вилица. И изобщо не желае да играе тези игри с лекаря от рехабилитацията.
Докторът споделя: „ Не схваща речта, когато се обръщаш към нея “. А аз демонстрирам на мама детската си фотография в телефона и запитвам: „ Кое е това момиче “ Мама се усмихва: „ И-и-о… “
– Ето, и вас не ви позна, въздиша лекарката. – Та нали вие сте Аня.
Позна ме, и още по какъв начин! Просто тя се пробва да каже „ Си-си-фо-фо-вна “. Това е детският ми прякор. Като напълно дребна не можех да произнеса бащиното си име и вместо „ Иосифовна “ споделях „ Сисифофовна “. Тя го помни!
И аз помня. Помня по какъв начин родителите ми учеха с мен буквата „ р “. Не можех да я изговарям до пет годинки.
Вкъщи непрекъснато звучеше скоропоговорката „ ехал грека через реку… ".
И не щеш ли един път се връщаме с мама от магазина и внезапно – точно внезапно, аз споделям: „ Тр-р-рактор-р-р “.
Помня, какъв брой се радваше мама, по какъв начин бързахме да се приберем, да се похвалим на баща. Как през цялата вечер аз на всеослушание изброявах всички познати думи с буквата „ р “: „ р-риба “, „ р-рак “, „ р-роза! “…
А родителите ми ме приветстваха.
Дори си спомням от кой тъкмо магазин се връщахме тогава. Днес го видях. По-точно половината от него, останала след съветската ракета.
Да знаете колко боли – да виждаш своето детство, своят град толкоз осакатени.
П.П. Днес се разсъниха съгласно разписанието. Четири сутринта, две ракети С-300. Едната е „ кацнала “ в двора на Наташка. Пострадали са покривите и колите. Но всички са живи. Да чукаме на дърво.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ